„Доматите…“ с втора публикация на руски език

корица на "Трето пришествие"

„Доматите сини, телетата с криле“ е един от разказите, които определено имаха късмет, ако не  с друго, то поне с броя на публикациите си. Може да се каже, че му вървеше още от самото начало. Написан през далечната 2003г., във времена, преминали под знака на присъединяването ни към Европейския съюз, още същата година разказът влезе в представителната десетка на провеждания тогава редовен конкурс на ИК „Квазар“.

После хората сякаш малко позабравиха за него, но дойде въпросното присъединяване към ЕС и разказът взе, че изпълзя от архивите и се озова на страниците на списание „Тера Фантастика“.  След това нямаше как да не бъде включен и в  „Някога бяхме богове“. А междувременно „Доматите…“ се оказаха единственият мой разказ, който благодарение на приятели беше преведен на руски език (пък и на какъвто и да било чужд език въобще). През 2013г. този превод се появи в украинския сборник „Гоголь-фэнтези“.

Напук на всички прогнози през 2018г. „Доматите…“ продължаваха да проявяват признаци на живот. И се появиха за трети път у нас – в изданието „Фантастивал в Европолис“. До голяма степен като следствие от това, те попаднаха и в още една представителна подборка. През месец март, 2020г. руското издателство „Вече“ публикува сборника с българска фантастика „Трето пришествие“. Книгата включва общо 13 разказа от девет български автори и въпреки че това едва ли може да се нарече широкомащабен пробив на необятния руски пазар, то със сигурност е поне една малка стъпка в правилната посока за шепа български писатели. Такава, каквато не е правена може би вече 30 години.

Допълнителна информация за „Трето пришествие“ – на сайта на издателство „Вече“.

Необходимо пояснение (вместо начало)

Всъщност точно това е началото. Ужасно закъсняло начало. След пладне.

При все това ми се струва, че тези няколко думи са необходими. Те са нещо като срамежливо оправдание за появата на martinpetkov.eu. Малко изненадваща и дори, бих казал, не кой знае колко очаквана поява.

Като оставим настрана очевидната суета на автора – грях, от който все още не мога да се отърва – тази страница се опитва да събере на едно място по-интересното и по-смисленото от това, което съм правил през последните двайсетина години. Разбирайте го, както искате. Става дума за „драсканици“, които довчера бяха разхвърляни къде ли не – в други страници, във форуми, във фейсбук и в печатни издания. Сега поне за известно време всички тези текстове ще получат известен фокус, отправна точка и най-сетне ще имат свой дом тук.

Така че уважаеми приятели, читатели или съвсем случайно попаднали наоколо хора, много ми се иска да ви пожелая приятно четене и поне няколко хубави и добре преживяни минути със съдържанието на „След пладне“. Разгледайте, потърсете, забавлявайте се. Естествено, може да се окаже, че това въобще не е „вашата история“. Тогава, разбира се, ви пожелавам да я намерите, колкото се може по-скоро.

Мартин Петков