Вместо да пиша за моята книга (ала-бала), виждам повече смисъл да споделя няколко думи за „Блуграс“ на Петър Тушков. Това не е ревю, нито опит да ударя рамо на приятел (въпреки че той наистина си е приятел). По-скоро споделям впечатления, защото всъщност не са толкова много книгите, за които има смисъл да се говори и да се споделя.
Винаги съм харесвал стила на Петър. Каквото и да пише, той остава ужасно далеч от всякакви циркаджийски фокуси и бананови кори. Имах възможност да прочета почти всичко, включено в книгата, много преди да се роди идеята за самата книга. С чиста съвест мога да декларирам, че вътре няма слаби текстове. За сметка на това, в моите очи, те си остават практически несъвместими. Или поне аз виждам потенциал в зародиш за две или три много силни (но самостоятелни) концептуални издания. И добре, че е корицата на Василена Георгиева, за да подготви по-разсеяните за катаклизмите, през които им предстои да преминат.
Така или иначе, завиждам на бъдещите читатели на Блуграс. И мога да се опитам съвсем малко да им помогна, без да развалям удоволствието от срещата с книгата.
Предупреждение първо: С разказите и повестта на Петър Тушков просто трябва да се внимава. Може би, защото той не разказва истории и не предлага драматични финали. По-скоро прожектира образи. Кино. И някъде там, в 25-ия кадър, и то ако междувременно сте изпаднали в отвъдлагранжова безтегловност, бихте могли да прозрете замисъла му за фантастично бъдеще или още по-фантастично настояще.
Предупреждение второ: Историите на Петър са привързани съвсем небрежно към времето. Почти никога не можете да сте сигурни кога се случва историята. Както и какво се случва. Освен ако, разбира се, не обърнете внимание на онази подозрителна запетая, пъхната в дъното на страницата, защото точно тя има за цел да ви подскаже част от отговора и само част от него, но не и цялата истина от А до Я.
За сметка на това, самото четене е истинско удоволствие. Както и препрочитането. Бих препоръчал горещо книгата и на всички, които имат претенции в областта на литературата, защото много от разказите в нея са нагледни уроци по творческо писане. Доскоро такива уроци виждах само при Янчо Чолаков, но за него друг път. А сега отивам да си пусна един блуграс.
П.п. Книгата се роди днес. 🙂
