Някога бяхме богове

Корица на „Някога бяхме богове“
Някога бяхме богове

ИК „Ерго“, 2016. Сборник с разкази.

Разказите поначало (или поне според преобладаващото мнение) са като “Джон Сняг” в днешната литература – незаконни синове, на които се гледа надменно, презрително и с насмешка. От друга страна – историята, кратка или дълга, или ти казва нещо, или не и няма никакво значение от точно колко страници или думи се състои. Важното е да е разказана както трябва и като всяка хубава история – да ти дава, а не да ти взима. „Някога бяхме богове“ има може би твърде широк хоризонт от гледна точка на съдържание. Книгата обхваща произведения, писани в продължение на тринайсет години. И е чисто съвпадение, че и разказите в нея са общо тринайсет на брой. В същото време е почти невъзможно да се даде едно обобщаващо определение за сборника. Накратко – това са истории с фантастичен елемент. Без да бъдат задължително фантастични истории.