Стиховете не могат да се преразказват, нито да се резюмират и това е чудесно. В най-добрия случай те предизвикват реакция. Прочетете част от реакциите на някои от първите читатели на „Приготвяне на багажа за път“. Първите двама подкрепиха книгата, когато тя кандидатстваше по програмата „Помощ за книгата“. Другите избраха да пишат за вече случилото се издание.
Владо Любенов:
Авторът има свой стил, своя образност и прозрения, пише естествено и искрено. Още в началото виждаш героя, автора, ясен типаж от времето ни. Чета с интерес, защото веднага се индентифицирам с него.
Отдавна не бях срещал такава поетична позиция. Постмодерната заигравка „с думите” като единствен социум, в смисъл на единствен обществен път за осъществяване, ми беше скучна. Както ми сподели преди време един друг млад поет: „Страшно ми липсва днес социална идея!” И наистина, какво е поезията без социалните идеи.
Книгата остави в мен усещане за съвременност и различност.
Михаил Вешим:
И съм сигурен,че читателят ще открие един интересен поет, който има свой оригинален почерк – нещо толкова рядко срещано в днешното време на подражатели. Писал съм го в един фейлетон, но ми се струва редно тук да го повторя: когато човек влезе в супермаркета, на щанда за сирене има разни етикети – на едни пише „сирене”, на други – „имитиращ продукт с палмово масло”. А в книжарницата няма такова уточнение – на едни томчета да пише „книги”, а на други – „имитиращ продукт”. Затова читателят поглъща съмнителна книжнина с доста палмово масло и вече губи представа за стойностната литература.
Стихосбирката „Приготвяне на багажа за път” е стойностна – без оцветители, набухватели и консерванти.
Петър Тушков:
В същата година, когато реших повече да не пиша поезия, Мартин Петков, „един фантаст“, издава стихосбирка. Поезията му е толкова лична, че ми е неудобно да я чета. Толкова огняроинтелигентска, че днешните фашисти биха го разстреляли, а утрешните комунисти – издигнали паметници и кръстили училища на негово име. Препоръчвам да си вземете книгата му, да медитирате върху написаното в нея и при първа възможност да чуете как я чете на живо – обикновено на такива четения присъстващите се оживяват и после никой не си спомня ясно как и какво са чели останалите поети.
Дияна Боева:
Ако някой иска да направи на някого добър подарък със съвременна българска поезия… По същество това са любовни стихове, съчетани с още други. Карат ме да се усмихвам, харесва ми отсъствието на прекомерни метафори и натрупване на думи. Създава се усещане за живот, а не за измислица.
Харесвам стиховете от „Приготвяне на багажа за път“, има такава лека ирония в тях, че просто се стъписвам. Като техника на писане също са разнообразни, очевидно са от различно време, задават и актуални проблеми. Отсъствието на сарказъм и интелектуално позиране е добра идея.
Патриция Николова:
Когато един дългогодишен фантаст в прозата се обърне към суровата реалност, филтрирана като поезия, но без непременно да търси опорните точки на метафориката или да се вкопчва в спасителния (за някои) „пояс“ на римите, значи този автор точно в настоящия кризисен исторически и социален момент вероятно има какво да каже на света. Такъв е случаят с Мартин Петков и малко неочакваната му стихосбирка, обнародвана като тих знак на остро индивидуално присъствие всред колективния пандемически ужас.
Николай Тодоров:
В стиховете на Мартин Петков може да се усети както решителност, така и скромност. … Стъпка по стъпка се доближаваме до парадоксалността на съвременния живот, в който – сякаш с една крайна версия на Сартровата погнуса – хората биват измествани от вещите, които постепенно се възцаряват над тях… Животът се оказва разпокъсан на мигове, много по-дребни и неуловими от тези в началото на модерността.
Прочетете откъс от „Приготвяне на багажа за път“ (Мартин Петков, изд. „Ерго“, 2021).
Други отзиви за други книги на Мартин Петков могат да бъдат прочетени тук.