Интервюта и ревюта

Интервю за БНТ 2 – 28.10.2018г.

Хаотично триминутно интервю в „Добър ден с БНТ 2“за доверието в
добрата история и за удоволствието от фантастичното в нея.

За разказите на Мартин Петков (Катя Атанасова, Портал „Култура“)

Катя Атанасова

Разказите на Мартин Петков са по-скоро в традициите на една хуманистична фантастична литература, която познаваме от творчеството на автори като братя Стругацки, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри или пък Станислав Стратиев и Павел Вежинов. В тях важните въпроси са свързани с човешкото. С надеждите за това от него, което ще оцелее в бъдещето, или с опасенията за това, което ще бъде изгубено. Въпроси, вълнуващи винаги хората, независимо от времето и пространството, които обитават, са тези, които разказвачът извежда чрез своето повествование – за любовта, за словото, за паметта и какво оставяме за тези след нас. Прозата на Мартин Петков е и психологическа, и философска, за да бъде определяна само и изцяло като „фантастика”.

Сюжетите на разказите в сборника могат да бъдат „поместени” (а и са) извън локално-географските ни ширини. Авторът умее да разказва, притежава литературна култура, която личи в текстовете му. Притежава и един необходим усет за конструиране на разказа. Не се увлича, не „пълни” излишно там, където не е необходимо.

Поезия на финалните сметки в живота и любовта (Патриция Николова, сп. Съвременник)

Патриция Николова

Когато един дългогодишен фантаст в прозата се обърне към суровата реалност, филтрирана като поезия, но без непременно да търси опорните точки на метафориката или да се вкопчва в спасителния (за някои) „пояс“ на римите, значи този автор точно в настоящия кризисен исторически и социален момент вероятно има какво да каже на света. Такъв е случаят с Мартин Петков и малко неочакваната му стихосбирка „Приготвяне на багажа за път“ (изд. „Ерго“, 2021), обнародвана като тих знак на остро индивидуално присъствие всред колективния пандемически ужас. Присъствие, въоръжено с „думи, които се стремят да отстояват себе си“. И нерядко го постигат.

… Антологичната стихосбирка на Мартин Петков е съставена от пет взаимно допълващи се части. Първата част, носеща заглавието на цялата книга: „Приготвяне на багажа за път“ (2021), е сатирична, остро социална, иронична, но и много тъжна.

… Втората част, „Графити“ (2011) е по-мека и романтична…, но отново същата горчивина проблясва в стихове, като „Носете си новите дрехи, момчета“…

… Третата част, „Блусове“ (2011) е същинският енергиен център на книгата. Силно любовна, пламтяща и нежна партитура на любовта такава, каквато е била за кратко или такава, каквато би могла да бъде.   …Четвърта част, „Събудени мълчания“ (2011) се състои от кратки поетически импресии… Те водят към петата част, „Сателитни антени“ (1998), която успява по елегантен начин да затвори тематичния кръг на стиховете, повтаряйки огледално някои от темите от първата част.

(От рецензията на Патриция Николова – сп. Съвременник, бр.1, 2022г.)

За стиховете на Мартин Петков (Дияна Боева, Портал „Култура“)

Дияна Боева

Поне три пъти четох новата стихосбирка на Мартин Петков и все повече улавям нюансите в стиховете. Близкият и далечният прочит на текста са варианти, чрез които може да се достигне до смисъла, но при този автор откривам нещо специфично, което даже ми е трудно да формулирам. Не се отнася до теми, мотиви, стилистични фигури и пр., по-скоро Мартин се движи в някакъв собствен порядък. Сещам за още трима съвременни български поети, които имат собствен порядък: Борис Христов, Палми Ранчев и Антон Баев.

За фигурата на читателя и поета са изписани стотици страници. Напредъкът идва обаче, когато пишещият остави поне малко назад въпросите кой, защо и по какъв начин ще ме чете, коментира, издава. Мартин Петков пише поезия, защото иска, или както самият той казва, „така съществувам“. Подобно мислене ни напомня защо я има принципно литературата, че поезията не е просто маркетинг и реклама, продажба на едро и дребно или красиви приказки по поръчка на масите или елитите. Поезията може и трябва да е изненада.

Интервю за „Пътуващите книги на Стара Загора“

Не е възможно да прочетем всички книги на света, но ми се струва, че по някакъв почти вълшебен начин, всеки истински читател рано или късно успява да се добере до онези книги, които са му нужни, които формират неговия мироглед, дават му опора, крепят душевния му свят.

За „Светът е само начало“ (Николай Тодоров, ИК „Гутенберг“)

Почитателите на жанра със сигурност ще се зарадват да открият повестта на Мартин Петков „Светът е само начало“ (2018). Освен с увлекателния сюжет, който има разпознаваем антиутопичен привкус, Мартин Петков може да изненада дори познавачите с криминалните нюанси, прямотата, наблюдателността и усещането за детайла в своята творба.

Интервю за Библиотека Хипертекст

На първо място – един текст трябва да бъде интересен. Той трябва да е интересен за този, който го пише и още повече – за тези, които го четат. Да, на мен ми харесва да експериментирам, но мисля, че така и на читателя не му става скучно. Това е и едно от най-хубавите неща на фантастиката. Тя наистина позволява голямо разнообразие, особено в подхода към текста. Позволява ти да се измъкнеш от „класическите” схеми, като: „Той започна работа, направи кариера, спечели много пари, влюби се, ожени се, получи наследство, разведе се и т.н.”

За „Някога бяхме богове“ в Книголандия

Христо Блажев

“Някога бяхме богове” не е точно сборник с фантастични разкази – някои от историите нямат ясна жанрова ориентираност, но си личи чудесната ерудиция и разностранни интереси, които са толкова рядко срещани сред младите писатели, и без които прибързано се предлагат за издаване плоски и неошлайфани, плитки творби.

За „Те не вярват в приказки“ (Георги Величков, „Ваяния“ 2008)

Георги Величков

И тук се срещаме с интересен разказвач – той умее да ни задържа вниманието, да ни изненадва с колкото логични, толкова и неподозирани подробности, да запазва напрежението, а от време на време и да ни намигва лукаво.

…Героите си авторът моделира със сръчността на демиург – в тях реалистичната достоверност и творческата измислица се допълват и взаимно се обогатяват. Като прибавим живия и точен език, детайлните описания на обстановките, действения диалог, ще добием приблизителна представа за книгата.

…От делника с неговите битовизми ненатрапчиво се раждат въпроси за бъдещето на страната и на човечеството, за духовното обновяване на хората. Това е социален морализъм, ако съществува такова понятие и ако може да се употреби в случая.

… Особено характерна като отличителна черта на автора е първата част на повестта „Теория на законността или Допълнение към петата книга“. В нея сякаш няма нищо фантастично: познати ни от всекидневието герои се движат сред позната ни от всекидневието обстановка. Трябваше да прочета няколко страници, за да осъзная, че реалността на творбата ми действа по-ужасяващо от най-ужасната фантастика, че самата действителност, интерпретирана от Петков по уж реалистичен начин, представлява тъжна антиутопия. В умелото повествование се размива „познатостта“ на героите, те се натоварват с нови функции и придобиват нови измерения. За такава проза се искат много ярки и точни детайли и Мартин за щастие ги е намерил.

(От рецензията на Георги Величков – „Промяната на лада“, 2008г., Български фантастични ВАЯНИЯ)

Интервю за радио Сборище на трубадури – Хост/Гост, 2018 (разговор с Петър Тушков)

Петър Тушков

Един час в радиото.

Първи брой на рубриката „Хост/Гост“. Пилотно интервю на Петър, което трябваше да тества „системата“. Дълъг и много свободен разговор (с гафове на живо) за:

1) Романите, които свършват на 60-а страница. 2) Какво се променя в книгите – формата или съдържанието? 3) Щастието да издадеш хартиена книга (която не е продукт). 4) Колко дебела трябва да е книгата и какво харесват издателите? А читателите? 5) Проблемът с нечистата фантастика.

Интервю за ТВ Загора – октомври, 2016г.

В студиото, заедно с Олга Клисурова. Разговор за книгопроизводството и
разпространението, за съдържанието и посланията.