Зимни птици

Зимни птици

Ние сме зимни птици
и не бягаме на екватора.
Не се събираме по жиците –
топлим се с радиатори.

Ние сме зимни птици.
Храним се със сняг и камъни.
От загубена битка – войници,
отдавна за нас са забравили.

Ние сме зимни птици
и сме свикнали все срещу вятъра.
А крилата ни – черни камшици,
бодат съвестта на онези в екватора.

Ние сме зимните птици!
Първо ще умрем; после ще се предаваме.
И за гнездо, мъниста и слама
вече е късно… късно да се продаваме.

Укротяване на сетивата

Сред реклами с фалшиви момичета
и хор от нервирани клаксони,
чувам твоите стъпки да тичат
и усещам дъха на косата ти.

Но теб те няма. Разбирам това.
Лъжат ме пак сетивата.
Стоя на ръба на деня
и за среща определям ти дати.

Да, навярно вече съм луд,
но стоя и продължавам да чакам.
Студът ли? Това ли е студ?!
Трябва ми твоето лято.

Трябват ми твоите ръце;
не хапче за сън или ставане
и поредното рекламно каре,
завършващо с надпис: “Продава се!”

И си тръгвам, самотен в нощта,
ослепен от безсънни витрини.
Утре ли? Със сигурност – да!
Пак ще те чакам да минеш.

Банички с носталгия

Там, където беше баничарница,
сега продават френски кроасани.
Хубави са, мамка им,
но още ми се иска
да можех да си взема
баничка с масло
и боза от шест стотинки.

Почистване на душата

Ще изтрия
кратките ти лъжи
от телефона си.
Ще изтрия
електронните писма
и адреса ти.
Ще изтрия
пръстите ти от чашата
и устните ти от моите устни.
Само себе си
не мога да изтрия.
И в това е проблемът.

Графити

Вандали през нощта са вилняли.
Пак са надраскали небето с любов –
нещо рисували, нещо чертали
и нещо оставили за другата нощ.

Звездите строшили, като улични лампи,
преобърнали кошчета с кометен боклук.
От черните дупки си направили рампа
и до сутринта се спускали по млечния път.

Хора, които по земята вървите –
спете спокойно през дългата нощ.
Все още има хлапета сърдити,
заети да драскат по небето с любов.