„Доматите сини, телетата с криле“ е един от разказите, които определено имаха късмет, ако не с друго, то поне с броя на публикациите си. Може да се каже, че му вървеше още от самото начало. Написан през далечната 2003г., във времена, преминали под знака на присъединяването ни към Европейския съюз, още същата година разказът влезе в представителната десетка на провеждания тогава редовен конкурс на ИК „Квазар“.
После хората сякаш малко позабравиха за него, но дойде въпросното присъединяване към ЕС и разказът взе, че изпълзя от архивите и се озова на страниците на списание „Тера Фантастика“. След това нямаше как да не бъде включен и в „Някога бяхме богове“. А междувременно „Доматите…“ се оказаха единственият мой разказ, който благодарение на приятели беше преведен на руски език (пък и на какъвто и да било чужд език въобще). През 2013г. този превод се появи в украинския сборник „Гоголь-фэнтези“.
Напук на всички прогнози през 2018г. „Доматите…“ продължаваха да проявяват признаци на живот. И се появиха за трети път у нас – в изданието „Фантастивал в Европолис“. До голяма степен като следствие от това, те попаднаха и в още една представителна подборка. През месец март, 2020г. руското издателство „Вече“ публикува сборника с българска фантастика „Трето пришествие“. Книгата включва общо 13 разказа от девет български автори и въпреки че това едва ли може да се нарече широкомащабен пробив на необятния руски пазар, то със сигурност е поне една малка стъпка в правилната посока за шепа български писатели. Такава, каквато не е правена може би вече 30 години.
Допълнителна информация за „Трето пришествие“ – на сайта на издателство „Вече“.
