На 25 май, 2021г. издателство „Verlag Torsten Low“ пусна на пазара втори сборник с българска фантастика на немски език – „Контакт със следутре“ (Kontakt mit ubermorgen). Трудно ми е да дам оценка за целия сборник, но винаги съм се радвал да чета автори като Ники Теллалов, Жоро Малинов, Янчо Чолаков, Ивайло П. Иванов. И съм повече от щастлив, че мой съвсем кратък, съвсем мъничък разказ, всъщност по-малко от 900 думи, успя да се промъкне в сборника и да попадне в компанията на гореспоменатите. Сборникът е факт, благодарение на инициативата и усилията на Ерик Симон – немски писател фантаст и човек, който е повече от тясно свързан с България. Преводът на „Този човек дойде от Земята“ е дело на Стоян Христов, за което аз оставам неизразимо и безсрочно благодарен.
За разказа
„Този човек дойде от Земята“ беше писан в периода 2014-2015 година. Може да изглежда странно (в края на краищата – това са някакви си 900 думи), но много дълго време в главата ми витаеше единствено голата идея за „войнстващия песимист“ (по Юри Шевчук), който вижда, как всичко отива по дяволите и въпреки това не може да се примири със случващото се. А през онези години се случваха много неща. Настъпиха съществени (човешки) промени в живота ми. Дойде и онази 2013 година, в която за пореден път хора излязоха да протестират по улиците. Не много и със сигурност не мнозинство. Случваше се да бъда с тях и най-често ме обземаше чувство на обреченост. Виждах, колко малко може да се промени, но продължавах да смятам, че мълчанието е по-вредно.
Приблизително с такава настройка и светоусещане написах и изпратих разказа в конкурса на „Сборище на трубадури“ през 2015 г. Онова, което ме зарадва най-много в онзи момент, беше, че част от журито успя да почувства именно атмосферата, топлотата, в разказа. „Този човек дойде от Земята“ се класира на второ място. В резултат на това разказът беше публикуван в сборника „Машина за истории“ (2017 г.), в последния брой на поредицата „Галактика“ (№123 – „Антиутопия“, 2019 г.), посветен на Агоп Мелконян, а също и в „Литературен свят“. Нямаше как да не го включа и в сборника „Някога бяхме богове“ (ИК „Ерго“, 2016 г.).
Разбира се, разказът може и въобще да не ви хареса. Както, например, не беше харесал на един от членовете на журито в гореспоменатия конкурс. Неговото впечатление, за което също съм безкрайно благодарен, беше дословно следното: „После си поговори с някакво телепатично извънземно, което ни преразказа красивите му и умилителни спомени от Земята, която може да я има още, а може и да я няма. После човекът умря от радиация. The End“ Ето, сега вече може и да не четете разказа, защото знаете всичко, което трябва да знаете за случващото се в него.
И още малко за сборника
Не знам за какво мечтаят писателите. На мен все още ми се иска да достигам до читатели. Така гледам и на този сборник. Поредната малка и може би напълно безсмислена, но важна за мен, стъпка. Сборникът може да бъде намерен на адреса на издателството. Издателството също заслужава огромни благодарности. И пожелание да направи трети сборник.