Библиотека

Паисий отива в девети клас

(Фантастичен фейлетон)

Таня Паламаркова тъкмо обясняваше на шести „а“ що е то гледна точка и какво значение има тя за трансформиращия преразказ. При появата на двамата гости, учителката ги изгледа подозрително и се обърна към учениците:

– Тези от вашия клас ли са?

Въпросът беше зададен с ледения тон на опитен гимназиален инквизитор, който през дългия си преподавателски стаж не е пропуснал да накаже нито едно закъснение или изтървана запетая. Учениците панически закимаха във всички посоки и Паламаркова не успя да стигне до еднозначен извод дали новодошлите са от шести „а“, или са просто натрапници, които искат да саботират часа ѝ.

– Какво правите тук? – обърна се тя директно към мъжете. В този момент забеляза кръста, който висеше на гърдите на по-ниския, и добави подозрително: – Да не сте от някоя секта?

По-високият мъж се прокашля леко и отново произнесе вече познатото:

– Fuck! – с неподправен британски акцент.

Из шести „а“ се разнесе кискане и дори леко ръкопляскане. Изучаването на чужди езици си казваше думата. В това време по-ниският мъж обхвана с пръсти кръста, който бе предизвикал съмнения у Паламаркова, и с блеснал поглед го вдигна над главата си:

– О, неразумни и юроде, не прелщайся… Та аз съм Паисий, за бога! История ви написах, да я помните и препредавате…

– А, Паисий значи – произнесе замислено Паламаркова. Ръката ѝ потърси по навик връзката ключове, с които въдворяваше ред в часовете си. Но после тя изглежда се досети за нещо и въздъхна с облекчение. – Ами че вие отпаднахте от шести клас.

– Как така? – сащиса се Паисий.

Шести „а“ мълчаха гробовно. Те бяха зашеметени. От думите на Паламаркова излизаше, че в техния клас е имало някакъв си Паисий. А сега научаваха, че той е отпаднал, тоест изключили са го, и то при положение, че тук не бяха изключвали още от времето на „А. Н. Толстой“.

– Вие трябва да отидете в девети клас – заключи решително Паламаркова, посочвайки неопределено някъде към тавана. – И освен това вече не сте при мен, а при Делибърдашка. По история.

Шести „а“ въздъхна облекчено. Паисий не беше изключен.

Братя Стругацки и галактиките на случилото се бъдеще

(Есе)

В българската „Библиотека „Галактика“ Аркадий и Борис Стругацки (АБС) присъстват общо с три книги – „Хищните вещи на века“, „Второто нашествие на марсианците“ и току-що издадената „Приказка за тройката“.

… Но ако решите да им отделите един филм време (като например колкото за последните „Отмъстители“) – ще видите, че и трите книжки са много особени, по своему запомнящи се и най-важното – непоносимо актуални и напълно завършени, въпреки малкия си обем. Самите АБС още преди време са казвали, че не вярват произведенията им да ги надживеят с много. Може би поради скромност, а може би поради наличието на неподозирани способности за надзъртане в утрешния ден, те са се оказали прави. И наистина – ето ви парадокс – АБС са все така актуални (или поне това е основното твърдение, заложено в този текст), но далеч не и широко популярни сред поколението на двайсет и първи век.

Стихове (2020)

Стихове (2010)