Неочакваната поява на „Търси се Звезден кристал“ успя да ме върне 15 години назад, във време, в което всички ние бяхме по-млади и по-красиви. Сигурно и по-глупави. На такива чудеса са способни само клубовете по фантастика. Радвам се, че и до днес познавам прекрасни хора от тези клубове и използвам случая да благодаря на Дилян Благов и Кирил Добрев за прекрасната изненада.
Разказът „Търси се Звезден кристал“ и едноименният сборник (да, познахте, ужасно се гордея с това, че е едноименен) ме хвърлиха обратно в приказката за Осмото джудже и неговите приключения, които така и не успяха да се съберат под един покрив, разбирай в една книга. Естествено, никой не е длъжен да следи къде и какво публикувам, така че Звездният кристал може да му се стори леко висящ в нищото. Затова си позволявам настоящата кратка библиофилска бележка.
Историята
Първата по време на написване и публикуване история беше „Осмото джудже“. Завършена някъде през 2000г., тя излезе в сп. Тера Фантастика – бр.1/2004г. (най-любимото ми и до днес списание).
„Търси се Звезден кристал“ беше неизбежното продължение и през 2007г. разказът имаше късмета да спечели първа награда в национален конкурс, организиран от клуб Фантастика – гр. Кърджали по идея на неговия първи председател – Никола Кесаровски. Както вече е станало ясно – сборникът от конкурса и публикацията на разказа се забавиха с около 15 години, но какво са те за мащабите на Вселената.
На следващата година вече разполагах със завършена трилогия. Третата част от приключенията на Осмото джудже – „Доброто трябва да побеждава“ излезе през 2008г. в годишника „Български фантастични ВАЯНИЯ“. Ето как се озовах в забавната ситуация първата и третата част от приказките за Осмото джудже да са публикувани на различни места, а втората да чака 15 години появата си на бял свят. Е, в крайна сметка я дочака и може би това слага точка на тази наистина красива история.
Хей, Осмото джудже, обичам те!
Послепис
Онова, което остава зад завесата е следното. През 2012г. се опитах да събера всичките си приказни истории за Осмото джудже на едно място. Тогава за последно работих върху текстовете с доброто желание да зазвучат по-изчистено и хармонично. Някои части определено се нуждаеха от редакция, на места сериозна и изтощителна. Въпреки усилията ми – книга така и не се появи, за което продължавам да съжалявам. Осмото джудже си остава при мен. Завинаги.
