Първият литературен конкурс на Булгакон (Пловдив, 2023) се оказа щастлив за мен. След като на предходния Булгакон в Кърджали най-накрая видях премиерната публикация на „Търси се звезден кристал“ (спечелил първа награда в друг конкурс преди цели 15 години), сега „Котката“ изскочи на първо място в Пловдив. 🙂
Суетата ме принуждава да споделя няколко думи за разказа и за конкурса.
„Хубаво е в историята да има котка“ е конкурсен разказ. Едва ли бих го написал при други обстоятелства. Бих го определил и като „поръчков“ – защото има зададена тема (фантастичната българска провинция) и е поставен строг лимит от 3000 думи.
Самият аз винаги съм бил скептично настроен към поръчковите разкази – и по принцип, и в частност към моите. Често се получава като в онова стихотворение на Вапцаров – „Пишете за Ботев. Седам. Елате в среда.“ От много време не вярвам в мантрите и лозунгите, според които професионалният писател не се нуждае от муза или вдъхновение, а щом трябва – просто сяда и пише като машина. Резултатът може да е приличен, но рядко е забележителен.
В случая съм щастлив, че за шест седмици успях да измисля и да завърша доста приемлив текст. Той със сигурност се нуждае от доработка, тъй като трудно се побира в кожата си от 3000 думи, но ще дойде време и за това.
Накратко за разказа (без да разкривам най-важното):
Има ли в историята котка?
Да. Донякъде. Шрьодингерова порода.
Коя е фантастичната българска провинция?
Слънчев бряг. Може ли да съществува по-фантастично място в България?
Има ли извънземни същества в разказа?
Има, но никой не ги вижда, а и повечето герои се държат като да няма.
Чужди влияния?
Да, едното е доста забележимо, но за другото може и да не се досетите. Препоръчвам да потърсите „Записки на свинята“ от Ина Вълчанова (по-известна с „Потъването на Созопол“). Атмосферата в „Записките“ е страхотна и аз си мечтаех да развия история в подобна среда. Мечтата ми се сбъдна.
Конкурсът е първи по рода си и мога смело да се шегувам, че засега съм „единствен носител на приза“. Това се казва майтап.
