Трябваха ми повече от три месеца, за да се осмеля да напиша нещо за собствената си книга. Не съм сигурен, че и сега има смисъл, но ми е важно да спомена имената на хората, които помогнаха за случването ѝ.
Основната заслуга си остава на Мартин Христов от „Ерго“. Надявам се, че не съжалява за избора си. Също и Роза Колчагова, която нарисува не само корицата, но и над половин дузина илюстрации към стиховете вътре. Моя е вината, че избрах само четири от тях, но се надявам в подходящ момент да мога да покажа и останалите.
Ужасно много благодаря на Дияна Боева, която, сама и без чужда помощ, забеляза „Багажа“, въпреки че не беше длъжна да го прави. Пътят на книгите, които нямат гръб, е труден. Пътят на стиховете още повече. А когато се намесят и традиционните странични фактори, всеки автор започва да приритва нервно, да се оглежда и да се чуди, дали трябва все пак да каже нещо или благородно да си замълчи. Освен ако в този момент не се появи Дияна Боева и не вземе ситуацията в свои ръце. 🙂
Знам много добре, че получих книга, която не заслужавам. Гледам я и не ми се вярва, че е моя. Всъщност не е. Засега е по-скоро ничия. Ако искате, можете да я направите ваша. Поне десетина човека си направиха труда да ми пишат през тези три месеца и ме оставиха именно с това усещане – че книгата е станала тяхна.
Не ме бива в дълбоките прозрения. Мисля, че в „Багажа“ съм сложил онова, което е важно да бъде с нас, докато пътуваме през живота. Без лигавене и преструвки, без излишно себевглеждане и самовеличаене. С много любов. И също с много рокенрол и още повече неравноделен пънк-хоп, както и с думи, които се стремят да отстояват себе си.
Вижте, дали това е вашата книга. После ще си говорим. 🙂