След антологията на руски език „Трето пришествие“ (изд. Вече, 2020), в която влязоха „Доматите сини, телетата с криле“, предстои да излезе и фантастична антология на немски език – „Контакт със следутре“ (не съм сигурен, дали това е правилният превод и съжалявам, ако съм неточен), в която би трябвало да намери място и „Този човек дойде от Земята“.
Както и преди, така и сега – заслугата не е моя. В случая изборът е на Ерик Симон, а активни съучастници са Юри Илков и Стоян Христов (последният е преводач на въпросния разказ и аз мога само да му благодаря и да се чувствам безкрайно задължен към него).
Както споменах, все още сме в процес на очакване (познат като стискане на палци), на този етап разполагаме единствено с корица, но строгите немски планове предвиждат антологията да излезе на пазара през май или юни тази година. А ние (разбирай – аз и разказите) продължаваме да пълзим по склона. Повече за антологията и за „Този човек дойде от Земята“ – когато освен корицата стане достъпно и съдържанието на книгата.
Точно на Бъдни вечер, някъде към 16.00 ч. (българско време), „Сборище на трубадури“, в партньорство с книжарница „Ерго“, издаде своя редовен, 12-ти поред и коледен, по стечение на християнските обстоятелства, брой. И тъй като по Коледа стават чудеса (т.е. фантастични събития), в броя на Сборището се е намърдал и мой почти изцяло нов разказ – „Сладолед с вкус на небе“.
Мисля, че в тези две тромави изречения успях да събера всичко, за което ще пиша по-нататък, така че, ако ви е доскучало, сега е моментът да се „изпарите с двеста“ и за разнообразие да си пуснете романтичен празничен филм или да стриймнете няколко коледни частушки на Майкъл Бубле или Ариана Гранде.
Става ли за четене?
Новият брой ли? Аха, със сигурност. В по-голямата си част. Иначе просто не бих седнал да пиша за него. Не мога да преразкажа всичко, което ми е харесало и което ще откриете в 140-те страници, но мога да ви обещая смайващо приятни изненади. Имам предвид, наистина приятни, а не от онези, рекламно приятните. Купонът започва със своеобразен „дневник на чумавата година“, воден от Райна Маркова. Особено ми допаднаха 16 и 24 март. Какво да се прави, всеки си има пристрастия. Открих се в последните две изречения на този разказ: „Като че ли по земята се е развихрил безумен жътвар и жъне наред всичко, посадено през XX век. Всичко онова, което обичам и от което съм направен.“
Да, четенето е безплатно. И електронно.
Споменах ли, че става въпрос за колаборация между „Сборище на трубадури“ и книжарница „Ерго“? Май, да. Както и да е – тук се „издигаме на друго ниво“. Новият брой се разпространява напълно безплатно в най-популярните електронни формати, но за да го получите (ъ-ъ, свалите? закупите? поръчате? на цена от 0 лева), трябва да се регистрирате в книжарницата. Мразя да си правя нови регистрации и да оставям неизвестно къде телефони и адреси, но мисля, че в случая има причина и то добра. С всеки свой брой Сборището преследва безкористна и благородна цел – да помага на писателите да продължават да се чувстват писатели. Така че не ме слушайте, аз съм абориген, недоразвит, архивен тип от ХХ век. Справка – горният цитат.
Не, не мога, просто не мога да не кажа и няколко думи за разказа.
Предистория: „Сладолед с вкус на небе“ се появи на бял свят преди няколко години с друго заглавие. През последните два месеца разказът се промени значително – порасна, поохрани се и придоби облик. От онова пеленаче остана единствено експерименталната идея и не особено оригиналният сюжет, но приликата с първообраза определено се поизгуби и затова този текст смело отива в графата „почти изцяло нов“. Надявам се да ви допадне.
И сега: Искам да добавя (и това е важно), че „Сладолед с вкус на небе“ (1) отдава почит към едни от най-прекрасните фантазии, които ме правят щастлив вече няколко десетилетия – тези на Кир Буличов, и (2) следва назадничавото ми разбиране, че когато пишеш – разказваш история, по възможност – така, както тя никога не е била разказвана досега.
Ако 2020 г. може да се обобщи в едно изречение – това трябва да е годината на неизпълнените планове – лични и професионални, малки и битови, мащабни и многоходови. Май всички имахме други очаквания от 2020-та. Не мога, а и не искам да се оплаквам, нещичко се случи и през тази година. Накратко – имаше хубави дни.
С голямо съжаление, обаче, трябва да призная, че това, което се надявах да добавя като „новина“ в сайта, засега се отлага за неопределено време. Което е лоша новина за самия сайт. 🙂 Да се надяваме, че 2021-ва ще бъде по-добра. И в нейния край сметките ще успеят да се превърнат в равносметки, а не както горе в заглавието.
Колекцията
Така или иначе, годината си отива, декември е, и затова ми е особено приятно да напиша няколко думи за коледното предложение на книжарница „Ерго“. Най-накрая на едно място са събрани „Някога бяхме богове“ (хартиено издание), „Някога бяхме богове“ (редактирано електронно издание) и „Светът е само начало“ (засега само хартиено издание). И всичко това е на цената на един билет за кино. Въпреки че, какво ти кино в тези времена, в които новите филми се броят на пръстите на едната ръка. Филмите отлитат, книгите остават.
Втори живот
Щастлив съм да отбележа, че „Някога бяхме богове“ вече живее своя втори живот. С допечатка на хартиеното издание и с първи продажби от електронното. Без големи претенции, но и без излишна скромност – още се радвам за този сборник с разкази, тъй като текстовете успяха да стигнат до правилните читатели. В повечето случаи. И нещо, което няма да се уморя да повтарям по повод на разказите. Те продължават да са като “Джон Сняг” в днешната литература, незаконни синове, на които се гледа надменно, презрително и с насмешка. От друга страна – историята, кратка или дълга, или ти казва нещо, или не и няма никакво значение от точно колко страници или думи се състои.
Хорхе Луис Борхес също има прекрасна мисъл по въпроса (естествено, казал го е по-добре от мен): „Каприз и разхищение е да искаш да пишеш романи, да искаш да изложиш в 500 страници нещо, което може да се формулира в едно-единствено изречение.“
Светът… след разказите
Добре, де, недейте да се мръщите. Не всичко на този свят е разкази. Благодарение на книжарница „Ерго“, сега към колекцията от хартиени и електронни „Богове“ се присъединява и „Светът е само начало“. Вече две години „Светът…“ има своя съдба и път, върви по странни и труднообясними завои и криволици. Печели симпатии и в същото време си остава незабелязан. Иска ми се да ви приканя да посегнете смело към тази книга. Тя няма да ви разочарова. Надявам се и вярвам в това.
Мога да разказвам много за „Светът…“, но текстът вече става излишно дълъг. При все това, още съм задължен на Николай Тодоров, моя редактор, за безкористната подкрепа и ентусиазъм. А също и на Мила Янева, която направи прекрасна корица и допринесе изключително много за раждането на този малък „Свят“ някъде там, между илюстрациите си за книги, като „Пук“ на Валери Петров и „Щастливия принц“ на Оскар Уайлд. Е, за разнообразие, през 2018-та на Мила й се случи да има „близка среща от третия вид“ и с един все още жив и вечно мрънкащ автор. 🙂 Съдба.
Коледното предложение на „Ерго“
И така, на вашето Коледно внимание са две хартиени книги, заедно и поотделно (според вкуса ви). И напълно безплатно към тях винаги може да се добави електронната версия на „Някога бяхме богове“. Тези книги може да не са подходящи за дизайнерска украса на библиотечните рафтове, както е модерно да се прави напоследък, но поне ще се опитат да намерят място в главите ви.
Извънредното положение тази година доведе и до провеждането на извънреден базар на книгата. Палатките пред НДК вече са в процес на сглобяване. Базарът започва на 23 юни (утре) и продължава до 28 юни (неделя). Така че освен от всичко друго – пазете се и от слънчев удар. А също така и от поройни дъждове и гръмотевици. Но ако и това не може да ви спре и въпреки всичко се озовете на базара – ще имате възможност да откриете „Някога бяхме богове“ на щанда на издателство „Ерго“.
Отново на същия щанд ще ви очаква и специалната комбинация от „Някога бяхме богове“ и „Светът е само начало“. Има една фраза, описваща „Светът е само начало“ в рамките на краткото му представяне: „…между минало, което искаме да изтрием и настояще, изкривено от компромиси…“ Да, точно това е „Светът…“ и фразата е по-актуална от всякога.
В допълнение – при „Ерго“ ще можете да откриете и „Отдел И“ на Петър Тушков (който се занимава изключително с извънредни положения), а някъде в пространството около вас ще се скита и електронната антология „Ти си абсолютна“.
Вълнуваща новина за всички любители на вогонската поезия. Вече може да посетите новата секция в сайта – Зимни птици. Към момента тя събира и представя част от стихотворенията, писани в периода 2000 – 2010г., заедно с някои мои любими илюстрации на още по-любим художник. За всички желаещи да прочетат нещо малко по-ново, на този етап е налична подборката, направена от редакторите на „Нова социална поезия„. В нея са включени стихове от периода 2010 – 2017г. Стиховете в сайта поначало не са много и вероятно никога няма да се увеличат до непоносимост. Но все пак се надявам в близкото или по-далечното бъдеще да мога да добавя и най-най-нови стихове. Приятно четене.
