Точно на Бъдни вечер, някъде към 16.00 ч. (българско време), „Сборище на трубадури“, в партньорство с книжарница „Ерго“, издаде своя редовен, 12-ти поред и коледен, по стечение на християнските обстоятелства, брой. И тъй като по Коледа стават чудеса (т.е. фантастични събития), в броя на Сборището се е намърдал и мой почти изцяло нов разказ – „Сладолед с вкус на небе“.
Мисля, че в тези две тромави изречения успях да събера всичко, за което ще пиша по-нататък, така че, ако ви е доскучало, сега е моментът да се „изпарите с двеста“ и за разнообразие да си пуснете романтичен празничен филм или да стриймнете няколко коледни частушки на Майкъл Бубле или Ариана Гранде.
Става ли за четене?
Новият брой ли? Аха, със сигурност. В по-голямата си част. Иначе просто не бих седнал да пиша за него. Не мога да преразкажа всичко, което ми е харесало и което ще откриете в 140-те страници, но мога да ви обещая смайващо приятни изненади. Имам предвид, наистина приятни, а не от онези, рекламно приятните. Купонът започва със своеобразен „дневник на чумавата година“, воден от Райна Маркова. Особено ми допаднаха 16 и 24 март. Какво да се прави, всеки си има пристрастия. Открих се в последните две изречения на този разказ: „Като че ли по земята се е развихрил безумен жътвар и жъне наред всичко, посадено през XX век. Всичко онова, което обичам и от което съм направен.“
Да, четенето е безплатно. И електронно.
Споменах ли, че става въпрос за колаборация между „Сборище на трубадури“ и книжарница „Ерго“? Май, да. Както и да е – тук се „издигаме на друго ниво“. Новият брой се разпространява напълно безплатно в най-популярните електронни формати, но за да го получите (ъ-ъ, свалите? закупите? поръчате? на цена от 0 лева), трябва да се регистрирате в книжарницата. Мразя да си правя нови регистрации и да оставям неизвестно къде телефони и адреси, но мисля, че в случая има причина и то добра. С всеки свой брой Сборището преследва безкористна и благородна цел – да помага на писателите да продължават да се чувстват писатели. Така че не ме слушайте, аз съм абориген, недоразвит, архивен тип от ХХ век. Справка – горният цитат.
Изданието е тук и ви чака.
За вкуса на небето
Не, не мога, просто не мога да не кажа и няколко думи за разказа.
Предистория: „Сладолед с вкус на небе“ се появи на бял свят преди няколко години с друго заглавие. През последните два месеца разказът се промени значително – порасна, поохрани се и придоби облик. От онова пеленаче остана единствено експерименталната идея и не особено оригиналният сюжет, но приликата с първообраза определено се поизгуби и затова този текст смело отива в графата „почти изцяло нов“. Надявам се да ви допадне.
И сега: Искам да добавя (и това е важно), че „Сладолед с вкус на небе“ (1) отдава почит към едни от най-прекрасните фантазии, които ме правят щастлив вече няколко десетилетия – тези на Кир Буличов, и (2) следва назадничавото ми разбиране, че когато пишеш – разказваш история, по възможност – така, както тя никога не е била разказвана досега.
Приятно четене.
