Ако 2020 г. може да се обобщи в едно изречение – това трябва да е годината на неизпълнените планове – лични и професионални, малки и битови, мащабни и многоходови. Май всички имахме други очаквания от 2020-та. Не мога, а и не искам да се оплаквам, нещичко се случи и през тази година. Накратко – имаше хубави дни.
С голямо съжаление, обаче, трябва да призная, че това, което се надявах да добавя като „новина“ в сайта, засега се отлага за неопределено време. Което е лоша новина за самия сайт. 🙂 Да се надяваме, че 2021-ва ще бъде по-добра. И в нейния край сметките ще успеят да се превърнат в равносметки, а не както горе в заглавието.
Колекцията
Така или иначе, годината си отива, декември е, и затова ми е особено приятно да напиша няколко думи за коледното предложение на книжарница „Ерго“. Най-накрая на едно място са събрани „Някога бяхме богове“ (хартиено издание), „Някога бяхме богове“ (редактирано електронно издание) и „Светът е само начало“ (засега само хартиено издание). И всичко това е на цената на един билет за кино. Въпреки че, какво ти кино в тези времена, в които новите филми се броят на пръстите на едната ръка. Филмите отлитат, книгите остават.
Втори живот
Щастлив съм да отбележа, че „Някога бяхме богове“ вече живее своя втори живот. С допечатка на хартиеното издание и с първи продажби от електронното. Без големи претенции, но и без излишна скромност – още се радвам за този сборник с разкази, тъй като текстовете успяха да стигнат до правилните читатели. В повечето случаи. И нещо, което няма да се уморя да повтарям по повод на разказите. Те продължават да са като “Джон Сняг” в днешната литература, незаконни синове, на които се гледа надменно, презрително и с насмешка. От друга страна – историята, кратка или дълга, или ти казва нещо, или не и няма никакво значение от точно колко страници или думи се състои.
Хорхе Луис Борхес също има прекрасна мисъл по въпроса (естествено, казал го е по-добре от мен): „Каприз и разхищение е да искаш да пишеш романи, да искаш да изложиш в 500 страници нещо, което може да се формулира в едно-единствено изречение.“
Светът… след разказите
Добре, де, недейте да се мръщите. Не всичко на този свят е разкази. Благодарение на книжарница „Ерго“, сега към колекцията от хартиени и електронни „Богове“ се присъединява и „Светът е само начало“. Вече две години „Светът…“ има своя съдба и път, върви по странни и труднообясними завои и криволици. Печели симпатии и в същото време си остава незабелязан. Иска ми се да ви приканя да посегнете смело към тази книга. Тя няма да ви разочарова. Надявам се и вярвам в това.
Мога да разказвам много за „Светът…“, но текстът вече става излишно дълъг. При все това, още съм задължен на Николай Тодоров, моя редактор, за безкористната подкрепа и ентусиазъм. А също и на Мила Янева, която направи прекрасна корица и допринесе изключително много за раждането на този малък „Свят“ някъде там, между илюстрациите си за книги, като „Пук“ на Валери Петров и „Щастливия принц“ на Оскар Уайлд. Е, за разнообразие, през 2018-та на Мила й се случи да има „близка среща от третия вид“ и с един все още жив и вечно мрънкащ автор. 🙂 Съдба.
Коледното предложение на „Ерго“
И така, на вашето Коледно внимание са две хартиени книги, заедно и поотделно (според вкуса ви). И напълно безплатно към тях винаги може да се добави електронната версия на „Някога бяхме богове“. Тези книги може да не са подходящи за дизайнерска украса на библиотечните рафтове, както е модерно да се прави напоследък, но поне ще се опитат да намерят място в главите ви.
Достатъчно е само да посетите най-добрата книжарница „Ерго“.
Изборът е ваш. Щастливо и бързо изпращане на 2020-та.
Мартин Петков