Книги в извънредно положение

Извънредното положение тази година доведе и до провеждането на извънреден базар на книгата. Палатките пред НДК вече са в процес на сглобяване. Базарът започва на 23 юни (утре) и продължава до 28 юни (неделя). Така че освен от всичко друго – пазете се и от слънчев удар. А също така и от поройни дъждове и гръмотевици. Но ако и това не може да ви спре и въпреки всичко се озовете на базара – ще имате възможност да откриете „Някога бяхме богове“ на щанда на издателство „Ерго“.

Отново на същия щанд ще ви очаква и специалната комбинация от „Някога бяхме богове“ и „Светът е само начало“.  Има една фраза, описваща „Светът е само начало“ в рамките на краткото му представяне: „…между минало, което искаме да изтрием и настояще, изкривено от компромиси…“ Да, точно това е „Светът…“ и фразата е по-актуална от всякога.

В допълнение – при „Ерго“ ще можете да откриете и „Отдел И“ на Петър Тушков (който се занимава изключително с извънредни положения), а някъде в пространството около вас ще се скита и електронната антология „Ти си абсолютна“.

Зимните птици си намериха дом

Вълнуваща новина за всички любители на вогонската поезия. Вече може да посетите новата секция в сайта – Зимни птици. Към момента тя събира и представя част от стихотворенията, писани в периода 2000 – 2010г., заедно с някои мои любими илюстрации на още по-любим художник. За всички желаещи да прочетат нещо малко по-ново, на този етап е налична подборката, направена от редакторите на „Нова социална поезия„. В нея са включени стихове от периода 2010 – 2017г. Стиховете в сайта поначало не са много и вероятно никога няма да се увеличат до непоносимост. Но все пак се надявам в близкото или по-далечното бъдеще да мога да добавя и най-най-нови стихове. Приятно четене.

„Ти си абсолютна“ и разказът „Спам“ (2020)

Художник: Милена Чолакова

Да се каже, че „Ти си абсолютна“ е електронна антология с разкази от съвременни български писатели би било скучно и не особено интересно. Дори за пристрастени читатели. Всъщност това е един от съвсем редките случаи, когато в общо книжно пространство се събират класически автори като Здравка Евтимова и Палми Ранчев с автори на фантастичното като Елена Павлова и Петър Тушков. А някъде по средата можем да открием и невероятната Ина Вълчанова, която пътува към нейния потъващ Созопол по невъзможната магистрала В-2. Нарочно не изброявам всички участници, но компанията е повече от интересна. Точно затова се радвам, че в тази компания попадна и разказът „Спам“.

С което може да се направи и скромното обобщение, че за около три години „Спам“ е имал общо три успешни публикации. А също и една неуспешна, т.е. спряна по „идеологически причини“ публикация. 🙂 И това, ако не е бурна история. За първи път разказът се появи през 2017г. в сп. Тера Фантастика. Малко по-късно беше публикуван в Алманах „Фантастика“. А сега имаше шанса да стане част и от „Ти си абсолютна“.

Не случайно се връщам няколко години назад, защото до известна степен това е и биография на антологията. През 2016г. и 2017г., заедно с Петър Тушков, Владо Полеганов и Васил Георгиев започнахме екзотична (и рекордно кратка) поредица от четения под надслов „Обявяването на серия №“. Вторият епизод на четенето беше част от програмата на „Пловдив чете“ 2017. Поначало в различните епизоди се четяха различни текстове, но в епизод № 2 се чете именно „Спам“. Предвиждаше се и трети епизод, но изглежда той все още не е достатъчно узрял. Важното, обаче е, че сега същата четворка влиза в пълен състав в „Ти си абсолютна“. И отново, както и при четенията, всеки е със собствения си почерк, вкус, звучене и светоглед.

Не на последно място „Ти си абсолютна“ обединява усилията на „Сборище на трубадури“ и Издателство „Ерго“, без които тази книга нямаше да съществува. А останалото, което ви е нужно (включително задължителните библиографски подробности), можете да откриете тук.

„Доматите…“ с втора публикация на руски език

корица на "Трето пришествие"

„Доматите сини, телетата с криле“ е един от разказите, които определено имаха късмет, ако не  с друго, то поне с броя на публикациите си. Може да се каже, че му вървеше още от самото начало. Написан през далечната 2003г., във времена, преминали под знака на присъединяването ни към Европейския съюз, още същата година разказът влезе в представителната десетка на провеждания тогава редовен конкурс на ИК „Квазар“.

После хората сякаш малко позабравиха за него, но дойде въпросното присъединяване към ЕС и разказът взе, че изпълзя от архивите и се озова на страниците на списание „Тера Фантастика“.  След това нямаше как да не бъде включен и в  „Някога бяхме богове“. А междувременно „Доматите…“ се оказаха единственият мой разказ, който благодарение на приятели беше преведен на руски език (пък и на какъвто и да било чужд език въобще). През 2013г. този превод се появи в украинския сборник „Гоголь-фэнтези“.

Напук на всички прогнози през 2018г. „Доматите…“ продължаваха да проявяват признаци на живот. И се появиха за трети път у нас – в изданието „Фантастивал в Европолис“. До голяма степен като следствие от това, те попаднаха и в още една представителна подборка. През месец март, 2020г. руското издателство „Вече“ публикува сборника с българска фантастика „Трето пришествие“. Книгата включва общо 13 разказа от девет български автори и въпреки че това едва ли може да се нарече широкомащабен пробив на необятния руски пазар, то със сигурност е поне една малка стъпка в правилната посока за шепа български писатели. Такава, каквато не е правена може би вече 30 години.

Допълнителна информация за „Трето пришествие“ – на сайта на издателство „Вече“.

Необходимо пояснение (вместо начало)

Всъщност точно това е началото. Ужасно закъсняло начало. След пладне.

При все това ми се струва, че тези няколко думи са необходими. Те са нещо като срамежливо оправдание за появата на martinpetkov.eu. Малко изненадваща и дори, бих казал, не кой знае колко очаквана поява.

Като оставим настрана очевидната суета на автора – грях, от който все още не мога да се отърва – тази страница се опитва да събере на едно място по-интересното и по-смисленото от това, което съм правил през последните двайсетина години. Разбирайте го, както искате. Става дума за „драсканици“, които довчера бяха разхвърляни къде ли не – в други страници, във форуми, във фейсбук и в печатни издания. Сега поне за известно време всички тези текстове ще получат известен фокус, отправна точка и най-сетне ще имат свой дом тук.

Така че уважаеми приятели, читатели или съвсем случайно попаднали наоколо хора, много ми се иска да ви пожелая приятно четене и поне няколко хубави и добре преживяни минути със съдържанието на „След пладне“. Разгледайте, потърсете, забавлявайте се. Естествено, може да се окаже, че това въобще не е „вашата история“. Тогава, разбира се, ви пожелавам да я намерите, колкото се може по-скоро.

Мартин Петков