Всъщност точно това е началото. Ужасно закъсняло начало. След пладне.
При все това ми се струва, че тези няколко думи са необходими. Те са нещо като срамежливо оправдание за появата на martinpetkov.eu. Малко изненадваща и дори, бих казал, не кой знае колко очаквана поява.
Като оставим настрана очевидната суета на автора – грях, от който все още не мога да се отърва – тази страница се опитва да събере на едно място по-интересното и по-смисленото от това, което съм правил през последните двайсетина години. Разбирайте го, както искате. Става дума за „драсканици“, които довчера бяха разхвърляни къде ли не – в други страници, във форуми, във фейсбук и в печатни издания. Сега поне за известно време всички тези текстове ще получат известен фокус, отправна точка и най-сетне ще имат свой дом тук.
Така че уважаеми приятели, читатели или съвсем случайно попаднали наоколо хора, много ми се иска да ви пожелая приятно четене и поне няколко хубави и добре преживяни минути със съдържанието на „След пладне“. Разгледайте, потърсете, забавлявайте се. Естествено, може да се окаже, че това въобще не е „вашата история“. Тогава, разбира се, ви пожелавам да я намерите, колкото се може по-скоро.
Мартин Петков